"— Писала си на всички шестици за срока. Мога ли да зная защо?
— Защото Вие наредихте да пиша на Маляков шест! Нямах основание да не пиша и на останалите.
— Кому са нужни тези демонстрации, Добрева. Мислех, че се разбрахме като хора. Едно е да повишиш на някого успеха по обективни причини, друго е на цяло училище.
— Аз, другарю директор, мечтаех да стана лекарка. Знаете ли защо не станах? Защото не ми стигнаха пет стотни. Може би вместо мене е влязъл някой, на когото по този начин са повишили успеха. Разбирате ли ме сега?"
Из "Войната на таралежите" (1979)
Потребител звъни на поддръжката на компютърна фирма:
- Извинете, но трябва да ми помогнете, счупи ми се поставката за чаша на компютъра и искам да знам дали гаранцията я покрива или трябва да си купя нова?
- Господине, ние не продаваме компютри с поставки за чаши...
- Не говорете глупости, естествено, че има! Нали натискам едно копче на компютъра и тя излиза!

Сандвич хляб, лук, маслина за 6 усти. И въпреки това тази уста няма да престане да казва "Благодаря на Всевишния".
Днес имаме всичко, но пак казваме "нямаме".
Всичко ни липсва, виновни сме за всичко и забравяме да благодарим за храната на масата, покрива над главите си, топлината сега през зимата, дрехите, които трябва да носим...
И после се чудим защо депресията е бичът на епохата?
Преследваме безполезни неща, от които дори нямаме нужда, естетиката е нашето ежедневие и най-важната мярка за човек... липсва ни смирение и уважение.
Приятелю, независимо какво искаш, не се ли научиш да бъдеш благодарен и винаги да се фокусираш върху това, което нямаш, винаги ще бъдеш нещастен...
Росен Цветков