Ученици на д-р инж. Христо Терзиев са сред наградените в Националния конкурс „Не се гаси туй, що не гасне”.
Десетокласниците Калоян и Аляра впечатлиха журито с разработките си за Руско-турската война, публикува вестник „Екип 7“.
Изберете език
Постижения
Ния от 12г отличена в Националния ученически конкурс „Вазовата България“
Ученичка на инж. Христо Терзиев се представи достойно на Национално ниво
Ния Недялкова Неделчева от 12г клас на ППМГ „Академик Никола Обрешков“ – гр. Разград се включи с оригинална презентация в Националния конкурс „Вазовата България“ с помощта на учителя си инж. Христо Терзиев по Информационни технологии.
Вазовата България е Национален ученически конкурс, организиран от Община Сопот и Къща музей “Иван Вазов” съпътстващ честването на годишнините от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов в град Сопот.
Цели:
- Засилване интереса на учениците към творчеството на Иван Вазов
- Обогатяване познанието на историческите личности и приноса им в развитието на България
- Засилване на патриотичното и родолюбиво възпитание
- Популяризиране и повишаване нивото на интереса у учениците към рисуването, музиката, рецитацията, драматизацията и фотография.
Участници
Конкурсът е насочен към всички български ученици в и извън територията на България.
Междучасие
Ръчен вирус
Писмо:
„Вие току-що получихте първия албански вирус! Тъй като тук не сме много напреднали с компютрите, това е ръчен вирус! Ще ви помолим:
1. Да изпратите това писмо на всичките Ваши познати, които имат e-mail адрес.
2. Да изтриете съдържанието на диск C.”
Родителите днес и дистанционното обучение
Да си върнем доброто отношение!
"Бях в София и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:
— Много ви благодаря. Карахте прекрасно.
За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:
— Ти да не си бъзикаш, а?
— Не, човече, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение.
— Аха — каза шофьорът и потегли.
— Какво ти става? — попитах аз.
— Опитвам се да върна доброто отношение в София —каза приятелят ми. — Това е единственото нещо, което да накара всички да се замислят.
— Как с един човек ще се оправят всички?
— Не става дума само за един. Таксиджията сега се накефи. Днес той ще има двадесетина пътника. Той ще се държи добре с тях, защото подсъзнателно помни, че някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му ще са по-любезни с колегите или служителите си, с други продавачи, че дори със собствените си семейства. За ден добрината може да достигне и до 1 000 души. Това си е супер, нали?
— Само, че ти си зависим от таксиметровия шофьор —той трябва да предаде добрината на другите.
— Виж, — каза приятелят ми, —системата не е защитена срещу глупаци. Така, че днес е нужно да съм добър с поне десет човека. Ако от десет, поне трима станат усмихнати и добри, тогава все едно се предава доброто на три хиляди. Ден след ден, капка по капка – вир става…
— На думи звучи добре — съгласих се аз, — но не съм убеден, че на практика действа.
— Ако не стане – какво си загубил? Аз се чувствам прекрасно, казвайки на човека, че шофира добре. Неговият бакшиш бяха добрите думи. Ако днес не е станало - утре пак се пробва и все един ще се окаже щастлив и усмихнат.
— Ти не си добре.
— Направено е изследване и се оказва, че онова, което липсва на всички е отношението - никой не казва на никого каква чудесна работа върши. Никой не е благодарен на никого. Стигаме дотам, че не сме благодарни и затова, че съществуваме…
— Но те не работят добре. И не съществуват – вегетират.
— Все е нужно да се почне от някъде – защо да не е от мен? Защо да не чуят добра дума?
Минахме покрай един строеж и видяхме няколко работници, които хапваха на крак. Приятелят ми спря.
— Готина сграда. Трудно ли се строи.
Работниците го погледнаха подозрително.
— Кога ще я завършите?
— По план - през юни — изръмжа единият.
— Вероятно сте горди, че правите такива неща?
И без да дочакаме отговор, продължихме нататък. Тогава подхвърлих:
— Странен екземпляр си.
— Защо? Когато строителите смелят думите ми, ще им стане приятно. И все някой ще има полза от тяхното щастие.
— Една птичка пролет не прави. Не можеш да вършиш това сам. Сам срещу всички.
— Ако съм доволен от това, какво ти пука. Не е лесно да накараш хората да станат добри, но ако се включат и други, ще стане по-лесно...
— Що направи път на тази жена — гледай я каква дрипла е….
— Може, Но ако е учителка, днес класът й ще е доволен и за децата денят ще е прекрасен…
Замислих се. Дали пък тоя лудия не е нормален? Докато разсъждавах, несъзнателно се усмихнах и помахах на малко детенце, което ме наблюдаваш с любопитство… Денят изведнъж стана различен…"