Интересно

- Учителю, какво би казал, ако разбереш за моето падение?
- Стани!
- А, ако падна отново?
- Отново стани!
- И, колко време може да продължи това?
- Ще падаш и ще ставаш докато си жив! Защото тези, които падат и не се изправят, вече са мъртви.

Рядка снимка на застрашен вид ...

14-годишно момиче към баща си:

– Тате, боли ме гърлото!

– Защо?

– Мисля, че е от водката, която пих снощи...

– Ти пиеш?

– Ми да, бяхме с гаджето ми....

– Имаш си гадже?

– Ами да, стара работа...

– И как изглежда?

– Ами....10 клас, с обица на ухото, разбойник си пада малко, но от детска педагогическа стая казаха, че ще се оправи....

– Ооооо!.......Бащата вече е бял като финландец.

– Оф, главата нещо ме боли, сигурно е от дискотеката...

– Ходила си на дискотека???

– Ами, да! Само там дават да се пуши трева...

– Ти пушиш трева ??? - бащата вече е пред инфаркт...

– .......и мисля, че ударихме колата ти!

– Гаджето ти е карало колата ми?......бащата вече се хванал за сърцето.

Момичето:

– Шегувам се бе татк-о-о-о!....исках само да ти кажа, че има много по-страшни неща от една двойка по математика… 

Бях прекарал около час в банката с баща ми, тъй като той трябваше да прехвърли пари. Не можех да устоя и попитах...

„Татко, защо да не ти активираме интернет банкиране?“

„Защо да правя това?“ – попита той.

„Ами тогава няма да се налага да прекарваш един час тук за такива неща като прехвърляне на пари. Може дори да пазаруваш онлайн. Всичко ще е толкова лесно!“

Бях толкова вдъхновен за въвеждането му в света на интернет банкирането.

Той попита: „Ако направя това, няма да се налага да излизам от къщи?“

„Да, да!“ – отвърнах. Казах му как дори хранителните стоки може да се доставят на прага и че „Амазон“ доставя всичко!

Неговият отговор ме остави безмълвен.

Той каза: „Откакто влязох в банката днес, срещнах четирима приятели, поговорих си с един от персонала, който вече ме познава много добре. Знаеш, че аз съм сам...това е компанията, от която имам нужда. Харесва ми да се приготвям, за да изляза и да дойда в банката. Имам достатъчно време. Физическото докосване е това, за което копнея.

Преди две години, когато се разболях, собственикът на магазина, от който си купувам плодове, дойде да ме види, седна до леглото ми и заплака.

Когато майка ти падна по време на сутрешната си разходка, продавачът от местния „Плод и зеленчук“ я видял и незабавно запалил колата си, за да я върне у дома, тъй като знае къде живеем. Ще имам ли това човешко „докосване“, ако всичко стане онлайн? Защо ще искам всичко да ми се доставя на прага и да ме принуждават да взаимодействам единствено с компютъра си? Харесва ми да познавам човека, с когото си имам работа, а не просто с някакъв „продавач“. Това създава връзки и взаимоотношения. „Амазон“ доставя ли и това?“

Технологията не е живот.
Прекарвайте време с хора… а не с устройства.

Автор: Неизвестен

"Всеки прозорец разказва различна история." 
Франсис Скот Фицджералд

На училищния праг, 1897

Николай Богданов - Белски - (1868-1945)

 
Живял някога един цар. Всичко си имал – голямо и богато царство, пълна хазна, предани съветници, красива жена и прекрасни деца. Той често размишлявал върху живота и света и години наред се измъчвал от три въпроса:
Кой е най-важният момент?
Кой е най-важният човек?
Коя е най-важната работа?
„Ако знам отговорите на тези три въпроса, мога да покоря целия свят! В тези отговори е скрита цялата мъдрост на света.“ – мислел си царят.
На кого ли не задал своите въпроси. Допитал се до най-известните мъдреци и учени, беседвал с най-просветените хора в царството, но никой не могъл да му даде отговор на тях.
Един ден царят дочул за някакъв мъдър отшелник, който живее в отдалечена планинска колиба. Решил да отиде лично при него и да му зададе своите три въпроса.
Отправил се на път и след няколко седмици успял да го намери. Когато пристигнал, той видял една порутена колиба с малка градина отпред, в която се трудел самият стопанин. Той бил грохнал старец, който едва стоял на краката си, но не спирал да работи.
Царят скочил от коня си, поклонил се на стареца и казал:
– Извървях дълъг път, за да дойда при теб, защото ти си последната ми надежда. Чух за твоята мъдрост и искам да те помоля да ми помогнеш да намеря отговор на три въпроса, които ме измъчват от години: Кой е най-важният момент? Кой е най-важният човек? Коя е най-важната работа?
Старецът го изслушал, но нищо не отговорил и продължил мълчаливо да копае в градината си.
– Виждам, че си уморен. Нека ти помогна – предложил царят, след като видял, че стопанинът му не е много разговорлив.
Взел мотиката и започнал да прекопава градинските лехи. Не минало много време и от гората изведнъж излязъл някакъв човек. Той бил в ужасно състояние. Дрехите му били изпокъсани, лицето му било в рани, а от единия му крак течала кръв. Царят веднага се притекъл на помощ на нещастника, донесъл му вода, превързал раните му и заедно с отшелника го въвели в колибата и го сложили да легне.
На сутринта царят станал и заварил стареца вече да работи в градината си.
– Старче, не искам да ти досаждам – учтиво започнал царят, – но отново те моля, ако можеш да ми отговориш на моите въпроси.
– Нима ти вече не си отговори на тях? – отвърнал старецът.
– Как така? – учудил се царят.
– Когато ти пристигна тук, най-напред видя, че аз съм изнемощял и уморен и предложи да ми помогнеш. Ако вместо да ми помогнеш, беше продължил пътя си, най-вероятно щеше да се натъкнеш на същите разбойници, които са ограбили и ранили онзи пътник, който излезе от гората. Така че най-важният момент за теб беше времето, когато ти копаеше в моята градина. Най-важният човек в това време бях аз. А най-важното нещо – твоята помощ към мен. А когато се появи раненият пътник, в този момент най-важният човек беше той, а най-важната ти работа – да му спасиш живота.
Царят слушал стареца и постепенно започнал да осмисля думите му. Отшелникът продължил:
– Запомни това за цял живот. Най-важният момент е днес. Най-важният човек е този, който е до теб в този момент. А най-важната работа е да правиш добро на тези, които са до теб. Затова живее човек на този свят. Това е смисълът на целия живот.
Като казал това, старецът продължил работата си над своите лехи, а царят се сбогувал с него и потеглил към дома.
Той никога не забравил срещата и думите на стареца. През целия си живот следвал тази мъдрост. И дълги години по света се носела славата му на най-добрия и справедлив владетел.
,, Винаги има надежда''

Задачи, които да свършиш ПРЕДИ да включиш компютъра, смартфона, лаптопа, таблета или телевизора за 60 минути:

СУТРИН:

  • Домашни задължения:

- Оправи ли си леглото?

- Облече ли се?

- Изми ли си зъбите?

- Закуси ли?

- Среса ли се? 

СЛЕДОБЕД:

  • Подреждане на 1 стая (хола или детската).
  • Най-малко 60 минути игра навън.
  • Направих или построих нещо – лего, игра с пластилин, конструктор и т.н.
  • Помогнах на някой от семейството.

В медицинския факултет професорът се обръща към студент и пита:

- Колко бъбрека имаме?

- Четири!, му отговаря той.

- Четири?!, възкликва професорът, който е бил от тези арогантни хора, които изпитват удоволствие да подчертават грешките на учениците.

- Донеси малко трева, защото в стаята имаме магаре!, наредил професорът на своя асистент.

- И кафе за мен!, допълнил студентът.

Професорът бил толкова ядосан, че го изгонил от залата.

Студентът бил писателят-хуморист и хуманист Aparicio Torelly Aporelly (1895-1971), известен като "Baron de ltararé". А на излизане отново имал дързостта да поправи ядосания си професор:

- Попитахте ме колко бъбрека имаме? Имаме четири бъбрека - два мои и два Ваши. "Ние" е израз, използван за множествено число. Насладете се на храната си и се насладете на тревата.

Животът изисква много повече разбиране отколкото знания. Понякога хора, които имат повече знания или вярват че ги имат, смятат че имат право да подценяват и унижават другите.

Влиза чукча в аптека, приближава се към прозорчето и пита:

- Има ли сметана?

- !!!?? НЕ!

- А сух салам?

- Не!

- Сигурно и консерви с копърка няма?

- Няма! Това е аптека и не търгуваме с такива неща...

- Кофти търгувате тука....

- Що не застанеш ти зад прозорчето и да търгуваш по-добре?

- Съгласен...

Разменили си местата. Чукчето застанало зад прозорчето, а аптекарят седи отвън и пита:

- Има ли сметана?

- Има!

- !!!!! А черен хайвер?

- Има!

- Добре, дай по сто грама от двете!

- А рецепта имаш ли?

Един професор влиза за лекция. Взема голям буркан, пълен с камъни, и пита студентите: 
Според вас този буркан пълен ли е?
Те казват: Да, разбира се!

Той взема други, по-малки камъчета, и ги слага отгоре, те влизат в празнините между големите камъни, и отново пита: 
А сега пълно ли е?
Студентите казват: Да!

Тогава той взема пясък и пак го слага отгоре. Пясъкът се разпределил между камъните и професорът пак се обръща към тях: 
А сега какво ще кажете?
Те отговарят: Сега е сигурно, че е пълен!

Този път той взема вода, добавя я в буркана и студентите вече започват да се смеят! Защото виждат, че и за водата има място.

Kамъните - те са нашето здраве, семейство, деца, приятели.
Малките камъчета са значимите неща - работа, къща, кола, т.н.
Пясъкът и водата - това са дребните или моментни неща в нашия живот, проблеми, неразбирания, конфликти, импулсивните желания, страст.

Ако първо напълним буркана с пясък или малки камъчета, тогава няма да ни стигне мястото за по-големите камъни. Ако отдаваме времето си за дребни неща, няма да имаме време за по-големите в нашия живот.
Важно е първо да се погрижим за големите неща и после да мислим за пясъка.

"Първо и първо - учителят трябва да знае нещо повече от децата, които ще учи.

Второ и второ - когато ги той учи, или не учи, то трябва с очи да гледа долу на земята, а духът му да е издигнат горе на таванът, а сам той да не е в кожата си.

Третйо и третйо, понеже децата ги предава на учителят сам Христос, а не родителите им, то най-тежка служба на учителят е: да запази тяхната драгоценна и сладка невинност, дорде остареят, - което е най-главната цел на възпитанието, а сичко друго наоколо (пръчка, книги и др.) са колайлъци, сир. - шарлатанлъци.

Четвърто и четвърто най-после - учителят трябва да бъде: търпелив като вол, добър като ягне и телесно здрав като битолски просяк.".

Из "Калъп за учители", Христо Ботев