На испански:

Paso el dato, para quienes hacen trabajos por computadora

Ctrl + E - Seleccionar todo

Ctrl + N - Negrita

Ctrl + C - Copiar

Ctrl + D - Rellenar

Ctrl + B - Buscar

Ctrl + G - Guardar

Ctrl + L - Reemplazar

Ctrl + K - Italic

Ctrl + U - Nuevo libro de trabajo

Ctrl + A - Abrir

Ctrl + P - Imprimir

Ctrl + R - Nada bien

Ctrl + S - Subrayado

Ctrl + V - Pegar

Ctrl W - Cerrar

Ctrl + X - Cortar

Ctrl + Y - Repetir

Ctrl + Z - Deshacer

F1 - Ayuda

F2 - Edición

F3 - Pegar el nombre

F4 - Repite la última acción.

F4 - Al ingresar una fórmula, cambie entre referencias absolutas / relativas

F5 - Ir a

F6 - Panel siguiente

F7 - Corrector ortográfico

F8 - Ampliación del modo.

F9 - Recalcular todos los libros

F10 - Activar la barra de menú

F11 - Nueva gráfica

F12 - Guardar como

Ctrl +: - Insertar la hora actual

Ctrl +; - Insertar la fecha actual.

Ctrl + "- Copia el valor de la celda arriba

Ctrl + '- Copia la fórmula de la celda de arriba

Cambio - Ajuste de compensación para funciones adicionales en el menú de Excel

Shift + F1 - ¿Qué es?

Shift + F2 - Editar comentario de celda

Shift + F3 - Pegar la función en la fórmula

Shift + F4 - Buscar siguiente

Mayús + F5 - Buscar

Mayús + F6 - Panel anterior

Mayús + F8 - Añadir a la selección

Shift + F9 - Calcular la hoja de cálculo activa

Shift + F10 - Visualización del menú emergente

Shift + F11 - Nueva hoja de cálculo

Mayús + F12 - Guardar

Ctrl + F3 - Establecer nombre

Ctrl + F4 - Cerrar

Ctrl + F5 - XL, tamaño de la ventana de restauración

Ctrl + F6 - Ventana del siguiente libro de trabajo

Shift + Ctrl + F6 - Ventana del libro de trabajo anterior

Ctrl + F7 - Mover ventana

Ctrl + F8 - Cambiar tamaño de ventana

Ctrl + F9 - Minimizar el libro de trabajo

Ctrl + F10 - Maximizar o restaurar ventana

Ctrl + F11 - Insertar 4.0 hoja de macros

Ctrl + F1 - Abrir archivo

Alt + F1 - Insertar un gráfico

Alt + F2 - Guardar como

Alt + F4 - Salida

Alt + F8 - Cuadro de diálogo macro

Alt + F11 - Editor de Visual Basic

Alt + 64 - @

CTRL + Esc. Puedes regresar rápidamente a la pantalla de inicio. Y aquí no ha pasado nada.

Ctrl + Shift + F3 - Crear un nombre usando los nombres de las etiquetas de fila y columna

Един професор влиза за лекция. Взема голям буркан, пълен с камъни, и пита студентите: 
Според вас този буркан пълен ли е?
Те казват: Да, разбира се!

Той взема други, по-малки камъчета, и ги слага отгоре, те влизат в празнините между големите камъни, и отново пита: 
А сега пълно ли е?
Студентите казват: Да!

Тогава той взема пясък и пак го слага отгоре. Пясъкът се разпределил между камъните и професорът пак се обръща към тях: 
А сега какво ще кажете?
Те отговарят: Сега е сигурно, че е пълен!

Този път той взема вода, добавя я в буркана и студентите вече започват да се смеят! Защото виждат, че и за водата има място.

Kамъните - те са нашето здраве, семейство, деца, приятели.
Малките камъчета са значимите неща - работа, къща, кола, т.н.
Пясъкът и водата - това са дребните или моментни неща в нашия живот, проблеми, неразбирания, конфликти, импулсивните желания, страст.

Ако първо напълним буркана с пясък или малки камъчета, тогава няма да ни стигне мястото за по-големите камъни. Ако отдаваме времето си за дребни неща, няма да имаме време за по-големите в нашия живот.
Важно е първо да се погрижим за големите неща и после да мислим за пясъка.

Датата 15 септември без съмнение предизвиква една и съща асоциация у малки и големи - това е първият учебен ден в България. Денят не е случайно избран, а зад решението се крие съвсем практична причина.
До 1921 г. учениците са се връщали в класните стаи на 1 септември. През 1919 г. на власт у нас идва Александър Стамболийски заедно с партията му “Български земеделски народен съюз”. Създадена като професионална организация на селяните у нас, тя съвсем очаквано съобразява политиката си с тяхното ежедневие и нужди.
Именно заради това през 1921 г. Стамболийски взима и решение за промяна на първия учебен ден и го измества с две седмици. Причината - за да може децата да помагат в прибирането на реколтата.
Идея за връщане на старата дата - 1 септември, се появи през 2001 г., когато министър на образованието бе Сергей Игнатов. Тя обаче така и не бе възприета.
Началото на септември е начало на учебната година и в много страни около България. На 1-и прага на школото прекрачават в Чехия, Русия и повечето от останалите бивши съветски републики.
В Гърция първият учебен ден е в средата на август. В Италия обаче не бързат - и първият звънец бие чак на 1 октомври.
В други страни обаче няма точно определена дата, а школата сами решават - така е във Франция, Германия и Великобритания, например.
В Япония обаче традицията е друга и първият учебен ден започва в началото на април, когато цъфтят японските вишни - сакура. В Страната на изгряващото слънце е прието, че пролетта символизира началото на нов живот, ето защо няма по-подходящо време за започване на училищни занятия. Японските ученици обаче все пак почиват през лятото.
В Австралия пък учебната година започва през февруари.

Рядка снимка на застрашен вид ...

"Бях в София и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:

— Много ви благодаря. Карахте прекрасно.

За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:

— Ти да не си бъзикаш, а?

— Не, човече, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение.

— Аха — каза шофьорът и потегли.

— Какво ти става? — попитах аз.

— Опитвам се да върна доброто отношение в София —каза приятелят ми. — Това е единственото нещо, което да накара всички да се замислят.

— Как с един човек ще се оправят всички?

— Не става дума само за един. Таксиджията сега се накефи. Днес той ще има двадесетина пътника. Той ще се държи добре с тях, защото подсъзнателно помни, че някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му ще са по-любезни с колегите или служителите си, с други продавачи, че дори със собствените си семейства. За ден добрината може да достигне и до 1 000 души. Това си е супер, нали?

— Само, че ти си зависим от таксиметровия шофьор —той трябва да предаде добрината на другите.

— Виж, — каза приятелят ми, —системата не е защитена срещу глупаци. Така, че днес е нужно да съм добър с поне десет човека. Ако от десет, поне трима станат усмихнати и добри, тогава все едно се предава доброто на три хиляди. Ден след ден, капка по капка – вир става…

— На думи звучи добре — съгласих се аз, — но не съм убеден, че на практика действа.

— Ако не стане – какво си загубил? Аз се чувствам прекрасно, казвайки на човека, че шофира добре. Неговият бакшиш бяха добрите думи. Ако днес не е станало - утре пак се пробва и все един ще се окаже щастлив и усмихнат.

— Ти не си добре.

— Направено е изследване и се оказва, че онова, което липсва на всички е отношението - никой не казва на никого каква чудесна работа върши. Никой не е благодарен на никого. Стигаме дотам, че не сме благодарни и затова, че съществуваме…

— Но те не работят добре. И не съществуват – вегетират.

— Все е нужно да се почне от някъде – защо да не е от мен? Защо да не чуят добра дума?

Минахме покрай един строеж и видяхме няколко работници, които хапваха на крак. Приятелят ми спря.

— Готина сграда. Трудно ли се строи.

Работниците го погледнаха подозрително.

— Кога ще я завършите?

— По план - през юни — изръмжа единият.

— Вероятно сте горди, че правите такива неща?

И без да дочакаме отговор, продължихме нататък. Тогава подхвърлих:

— Странен екземпляр си.

— Защо? Когато строителите смелят думите ми, ще им стане приятно. И все някой ще има полза от тяхното щастие.

— Една птичка пролет не прави. Не можеш да вършиш това сам. Сам срещу всички.

— Ако съм доволен от това, какво ти пука. Не е лесно да накараш хората да станат добри, но ако се включат и други, ще стане по-лесно...

— Що направи път на тази жена — гледай я каква дрипла е….

— Може, Но ако е учителка, днес класът й ще е доволен и за децата денят ще е прекрасен…

Замислих се. Дали пък тоя лудия не е нормален? Докато разсъждавах, несъзнателно се усмихнах и помахах на малко детенце, което ме наблюдаваш с любопитство… Денят изведнъж стана различен…"

С личен пример, разбира се!

"Първо и първо - учителят трябва да знае нещо повече от децата, които ще учи.

Второ и второ - когато ги той учи, или не учи, то трябва с очи да гледа долу на земята, а духът му да е издигнат горе на таванът, а сам той да не е в кожата си.

Третйо и третйо, понеже децата ги предава на учителят сам Христос, а не родителите им, то най-тежка служба на учителят е: да запази тяхната драгоценна и сладка невинност, дорде остареят, - което е най-главната цел на възпитанието, а сичко друго наоколо (пръчка, книги и др.) са колайлъци, сир. - шарлатанлъци.

Четвърто и четвърто най-после - учителят трябва да бъде: търпелив като вол, добър като ягне и телесно здрав като битолски просяк.".

Из "Калъп за учители", Христо Ботев 

СЪВЕТ ЗА РОДИТЕЛИ

 

Не съдете децата сурово!

Не натрапвайте своите цели!

Те не искат от Вас наготово

мъдростта на косите Ви бели!

 

... Оставете ги! - Нека се учат

сам-сами по земята да ходят!

Не ги спирайте в никакъв случай!

Днес, покорството не е на мода!           

 

Не ги гледайте с немия укор,

който някога мразехте много!

Не ги стреляйте гневно, от упор,

със родителска, сляпа тревога!

 

И дискретно, без думи излишни,

ги подкрепяйте с нежното рамо...

Тя, тревогата, нека е скришна!

Любовта си показвайте само!

 

автор Румяна Симова

 
В едно училище учителката решила да даде специален урок на учениците си, но чрез особена мотивация. Дала им за задача да напишат кратко свободно съчинение на тема, която всеки сам си избере, а победителят ще получи подарък – нови ботуши. Ботушите стояли на бюрото и това още повече мотивирало децата.
След половин час те завършили съчиненията си и ги предали на учителката. Тя била много затруднена, защото всички били написани прекрасно. "Кой най-много заслужава ботушите?" – се питала тя – "Какво да направя?"...
Тогава тя взела решение да се тегли жребий. Помолила всяко дете да напише името си на листче, да го сгъне и пусне в кутията от ботушите. След като разбъркала листчетата, учителката изтеглила късметлията: Гого! Всички деца ръкопляскали и поздравявали Гого, а той плачел от щастие, прегърнал ботушките.
Доволна от успешния ден, вечерта учителката разказала на мъжа си историята, плачейки. Той я изслушал, радвал се, но я попитал защо плаче, след като всичко е завършило благополучно?
Отговорът на жена му го поразил:
– Истината е, че в кутията с листчетата с имената на децата, всички листчета бяха с едно и също име: Гого
Децата са знаели за бедността, в която живее момченцето. И, без да мислят за себе си, са решили да му помогнат, като направят така, че да получи новите ботушки.

- Тате, тате...
- Какво има, сине? Казвай, че съм много уморен!
- Тате, а ти колко вземаш на час работа?
- Ами към 10 лева някъде. Защо питаш? Това въобще не е твоя работа!
- Тате, много ми трябват 5 лева. Може ли да ми дадеш?
- Каквооо! Да ти дам 5 лева за да ги похарчиш за някоя тъпа пластмасова играчка! Няма да стане!!!
След два часа семейството си легна да спи. А бащата сън не го хващаше. Все пак се беше разкрещял на сина си и то, без повод. Не че парите бяха без значение за семейството, но...
Бащата стана, взе портфейла и извади от там една омачкана банкнота от пет лева. Влезе в стаята на сина си и светна лампата.
- Спиш ли?
- Не, тате. Какво има?
- Извинявай, че ти се развиках така. Ето ти 5 лева. А за какво са ти?
Момченцето бръкна под възглавницата и извади пет монети по един лев. Събра ги заедно с парите, получени от баща си и му ги протегна.
- Вземи, тате. Купувам те за един час утре вечер. Да излезем на разходка заедно.

Преди изпита

Първи начин за подготовка — под строгия поглед на родителя, ученикът зубри за държавните изпити от сутрин до вечер. В резултат — умора, раздразнение, напрежение. Най-често децата си дават вид, че учат, докато си мислят за нещо съвсем друго.

Втори начин за подготовка — когато се отдаде случай да се измъкне от контрола. Под предлог „отивам да уча с приятел” приятелите отлично прекарват времето си, но последния ден и нощ упорито се трудят.

Разбира се, не може да се каже, че тези два начинът са абсолютно неефективни. Повечето випускници дават всичко от себе си преди изпита. Но всеки път има риск, че ще бъде изтеглен точно този въпрос, който не е добре подготвен. Как да се избегне този риск? Как да се направи така, че подготовката за изпита да е спокойна и пълноценна.

 

Методика „ Повторение”

Повторението — това е възпроизвеждане на прочетеното със свои думи. Поглед към текста можете да си позволите, само ако не можете да си спомните нещо след поне 2-3 минути напрягане на паметта.

Не всички ученици използват ефективно времето за подготовка за изпитите. Предложения тук режим на повторение, проведен многократно, доказано дава добри резултати.

Трябва да обърнете внимание на две неща:

  1. Приведената по-долу методика се отнася за материал, който вече е изучаван и усвоен по-рано. Трудно може да се получат добри резултати, ако материала за изпита е съвсем нов, непознат и несистематизиран в съзнанието ви.
  2. Процесът на повторение трябва да се изпълнява в съответствие със следните препоръки:

Първо повторение: Веднага след прочитането.

Второ повторение: 20 минути след предишното.

Трето повторение: След 8 часа.

Четвърто повторение: На следващия ден (най-добре преди сън).

 

Как да учите? Да предположим, че се готвите за изпит по история и за подготовката си имате четири дни. Подготвили сте си учебник, учебни пособия, примерни въпроси, които са се падали предишни години. Започвате да четете учебника.

След като го прочетете, по метода на бързото четене изчитате и допълнителната литература. И за това вие загубвате един ден.

На втория ден сутринта прочитате последния раздел на учебника и веднага пристъпвате към повторение.

Повторението — това са отговорите на въпросите от конспекта за изпита. Към изходния текст се обръщате само ако не можете да си спомните необходимото след като сте напрягали паметта си поне 2-3 минути. След като свършите първото повторение, починете си 20 минути и веднага пристъпете към ново повторение, аналогично на предишното.

Втория ден, вечерта, най-добре преди сън вие трябва да приключите с поредното повторение. Починете си добре. Направете малко упражнения. Позабавлявайте се с приятели.

На третия ден сутринта започнете с поредното, трето повторение. Трябва да го завършите към 15 часа и да си почивате до 15 часа на следващия ден.

На четвъртия ден в 15 часа пристъпете към последното повторение. Добре е да го завършите към 22 часа и веднага да легнете да спите.

На следващия ден е изпита. Вас ви очаква успех. В това няма никакво съмнение. Вие сте прочели и неколкократно повторили не само учебника, но и допълнителната литература. Названия, факти, фамилии са добре подредени във вашата памет. Вие добре познавате характерните особености на всеки исторически период. Вашето отношение към изучавания материал се отличава с активен критически анализ на събитията, явленията и фактите.

 

Методи за улесняване на запомнянето (по Вирджиния Квин)

МНЕМОНИКА

Преобразуване на информацията чрез придаване на друг смисъл или структуриране по друг начин.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КЛЮЧОВИ ДУМИ

Отделяне на логическия скелет на материала чрез фиксиране на основните понятия.

ПРИДАВАНЕ НА ОБРАЗНОСТ

Увеличаване на емоционалната наситеност на информацията.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА АСОЦИАЦИИ

Откриване на връзка с други понятия, сходни или противоположни по значение и смисъл.

 

Ако времето не ви достига

Ако ви остава малко време до изпита…

Важен момент – да си наложите да се захванете за работа. Преди изпит ти се иска да правиш какво ли не стига да не започнеш да се подготвяш. По това време обикновено се сещаш за отдавна отложена и забравена работа, за някого, когото не си търсил отдавна – изобщо, да направиш всичко, каквото ти се иска, за да отдалечиш момента на сядане пред учебниците.

Трябва да направиш усилие над себе си. Това е важно и нужно. Но не бива и да изпадаш в крайности. Ако се затрупате с учебници, изключите телефона си и се барикадирате в стаята си – едва ли такова учене ще се окаже особено ефективно. Съвет: Установете за себе си норма – да кажем един час, след който здраво се захващате за работа.

Не се подготвяйте за изпити с приятел (освен, ако той (тя) не разбира материала по-добре от вас) – такава подготовка най-често се превръща в дълго разнищване и напразна загуба на време.

Важен въпрос: а как да запомням по-добре? По тази тема има твърде много, разнородни и дори противоречащи едно на друго мнения. Един от най-удачните начини за запомняне е мнемотехниката. Какво е това животно? Това е комплексна техника за запомняне чрез асоциации. Ако трябва да запомните, например дата. Помислете си с какво тази дата е важна за вас лично. Може това да е нечий рожден ден. А може би нещо сте направили за първи път в този ден? Само не бива специално да си измисляте събития, защото на изпита ще ви се наложи да си спомняте и тях. Трябва да запомните формула? Опитайте се да я погледнете под друг ъгъл. Да я прочетете като дума. Да съпоставите всяка буква във формулата с дума и да съставите изречение, което лесно ще се установи в съзнанието ви. Има и такава тайна: колкото по-неприлични са асоциациите, толкова по-лесно се запомнят.

Много е удобно да запомняте всякакви определения, явления и събития, като ги свеждате до това, което вече знаете. Важно е да разберете същността на определението, а не да го назубрите. Ако вие можете да преразкажете определението с ваши думи, значи го разбирате, а това означава, че разбирате материала.

В различните хора е развита различен вид памет: зрителна, слухова, смислова, механична и т.н. За хората с развита зрителна памет е по-полезно да четат материала, а после да си спомнят страниците. Този, който има добра моторна памет е по-добре докато учи да си води записки. И така нататък… Важно е да определите какъв вид памет е преобладаваща при вас и кой начин на учене е най-успешен.

Не се изкушавайте да вземате записките си на изпита. Когато имаме в джоба си такъв „парещ” лист – главата работи лошо. Оставете я вкъщи, за да работите добре.

Преди сън е желателно, ако не учите, то поне да прелистите преминатия материал, опитвайки се докато гледате заглавието на въпроса да си спомните съдържанието му (ако не се получава – прегледайте раздела). Помнете, че най-добре се запомня информация, получена непосредствено преди заспиване и по време на събуждане (но не в деня или вечерта преди изпита!).

В навечерието на изпита си позволете отпускане – позабавлявайте се, поговорете е по телефона, почетете малък роман, идете на гости. Но се върнете навреме, защото липсата на достатъчно сън преди изпита може да има печални последствия.

 

Външен вид и поведение

Какъвто и да е вашия стил на обличане, най-добре е на изпит да се явявате в спретнат, официален вид, което показва сериозното ви отношение към матурата.

Важно е да запазите спокойствие и увереност.

 

Не вземайте успокоителни средства в деня на изпита! Те могат да затормозят способността ви да мислите, да ви направят сънливи и безразлични към всичко, което се случва.

 

Ако изведнъж забравите всичко

Всичко може да се случи. Да си представим тъжната картинка – вие сте учили цяла нощ 5-та тема, а ви се пада тринадесета, до която изобщо не сте успели да стигнете и която е толкова сложна и заплетена, че дори пълните отличници не я разбират.

Не се давайте лесно. Разгледайте добре въпроса. Какви асоциации извиква у вас? Може би сте минали подобен материал дори и по друг предмет. Или ако това не е застрашаващо, бутнете съседа. Мислете! Информация се получава не само от уроците, но и по телевизия, радио, Интернет, разговори, отговори на други ученици, не само в научната, но и художествената литература?

Има един известен анекдот за двама ученика, които се готвили за изпит по зоология, но минали само един въпрос – за бълхите. Отишли на изпита и единия изтеглил въпрос за кравите. Той започнал така: „Това е крава, тя има козина, а в козината има бълхи… И по-нататък продължил за бълхите. На другия се паднал въпрос за рибите: „Това е риба. Тя има люспи. Но ако имаше козина, то щеше да има бълхи… И по-нататък – отново за бълхите…

Главното е – не се паникьосвайте и се съсредоточете. 

 

Ефективно запомняне

  • За по-добро запомняне е необходимо да се мисли. Всяка информация трябва да бъде осмислена и оценена. Постарайте се да намерите главната мисъл и постройте факторите, които я подкрепят. Добре е да си направите конспект с опорните точки.
  • Интересът към материала повишава продуктивността на запомнянето. Много добре трябва да осъзнаете за какво може да ви бъде полезна тази информация.
  • Психолози са установили, че по-лесно се запомня, ако предварително си чел по темата нещо популярно и си го обсъждал с приятели или близки.
  • Не бива паметта да се претоварва с много информация за кратък период от време. Това е особено важно за явяването на изпити. Обема на оперативната памет е 7 единици: при едновременно възприятие ние можем да задържим в паметта си средно 7 обекта – 7 думи, 7 фрази, 7 параграфа. Като при това най-добре се запомня първия и последния елемент на подреждането.
  • Не бива да се учи едно след друго по сходни предмети: физика след математика, история след литература. Най-добрия начин да забравиш нещо току що научено е да се опиташ да запомниш нещо сходно.
  • Повторението е майка на ученето. Установено е, че след 30 минути се забравя 40% от новата информация, на следващия ден – 34%, след месец – 21%. С оглед на това трябва да се повтаря първия път веднага след прочитането, втори път – след около половин час, трети – след ден, а четвърти – след 2-3 седмици.
  • Необходимо е да се борите със забравянето. Представяйки си обстановката, в която се е случило събитието, вие ще си спомните и самото събитие. Така възелът на паметта, завързан в определен момент и обозначен с поставено кръстче на ръката може да ти помогне да си спомниш повода, по който са се появило. 

... Учителят седи на по-високо място не за да му се кланяте, а за да можете да се виждате един-друг по-добре.

Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И ако въпреки това си дава вид на всезнаещ, простете му го, но не му вярвайте.

Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте! С това той е спечелил любовта ви.

И понеже сам той не печели кой знае колко, на вашата симпатия ще се радва от сърце.

И още нещо: учителят не е магьосник, а градинар. Той може и ще се грижи за вашия растеж.

Но да растете, ще трябва вие самите!...

 

Ерих Кестнер

§ Наоколо беше тихо, като че всички бяха измрели...Каква красота!
§ В стаята гръмко тиктакаше слънчевият часовник.
§ Неговите очи с нежност се гледаха едно друго.
§ Стихотворението е написано в рима, което нерядко се наблюдава при поетите.
§ Генерал Вазов бил истински мъж и спял с обикновените войници.
§ Плътността на населението в Австралия е 4 квадратни човека на един метър.
§ Първите любовни успехи на Павел били лоши – оженил се.
§ Изведнъж въстаникът се сетил, че в джоба си има кремъклийка.
§ Тениската на моряка беше разкопчана догоре.
§ Поетите на XIX век били леконравни: тях често ги убивали на дуел.
§ От него не чу друга ласкава дума, освен глупачка.
§ Кълвачът сяда и почва да гризе дървото.
§ В клетката е пернатият ми приятел – хамстера.
§ По площада, марширувайки, минаха танкове.
§ Тръшнах се да спя и ме нападна мисъл.
§ Селянинът бил заможен: имал свиня и жена.
§ Кравата е голямо животно с четири крака по ъглите.
§ Художникът бил поразен от позата на нейното лице.
§ Кучето си тръгна, въртейки с благодарност опашка. Няма много хора, които могат да го направят!

Веднъж един секретар излизал от университета, където работел.

Отново имал много тежък ден с купища документи, които да прегледа.

В този момент погледнал към красивата и голяма богаташка къща пред университета и си помислил колко хубаво би било да е неин собственик. Ядосал се на себе си, че не е богаташ, който винаги да разполага с много пари и да живее луксозно.

Потопен в своите мисли, продължил да върви по широк булевард и по невнимание си изтървал документите пред строеж.

Един от работниците там му ги подал, но в този момент си казал наум:

- Ех, защо не учих, когато бях млад, както майка ми искаше. Сега щях да съм добре облечен като този чиновник, а не да стоя по цял ден по строежи в изцапани дрехи и да върша тежка физическа работа. Въпреки недоволството си човекът се върнал на работа и си отворил една бира под жаркото слънце.

В този момент собственикът на богаташката къща гледал минаващите по булеварда хора. Погледът му се спрял върху секретаря, който се разхождал в хубавото време и върху майстора, който си пиел бирата на припек. Тогава богаташът си казал:

- Ех, защо ми трябваше да се захващам със собствен бизнес. Нямам никакво време за себе си. Сега трябва да стоя затворен вкъщи и все да мисля за сделките си. Какви късметлии са хората, които могат да излязат навън, да се разходят с приятели и да се порадват на хубавото време.

Притчата за недоволните хора ни учи, че не бива да се сравняваме с другите, защото не знаем те каква цена плащат за това, което имат. Нека бъдем себе си и живеем тук и сега. Нека оценяваме нещата, с които разполагаме и сме благодарни за тях. Нека не ламтим за чуждото, защото не знаем дали изобщо ще можем да платим цената му.