Бъдни вечер се нарича вечерта срещу Коледа с празничната вечеря, около която е съсредоточена основната част от коледната обредност.

От ранната сутрин на празничния ден започва подготовката за вечерната трапеза, която ще обедини човешките надежди за здраве, плодородие и благополучие на семейството. Всеки от домашните има своята роля в празничната шетня, свързана със стародавни представи и почит към небесното светило и природата.

Задължението на мъжете е да приготвят бъдник, наричан още коладник или дедник, от голямо родовито дърво (крушово, дъбово или буково). След като го отсекат, те го подготвят - намазват с осветено в църквата масло, пробиват в по-дебелия му край отвор и в него слагат тамян, масло, вино, затварят с дървен клин. Отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна. Вечерта тържествено стопанинът запалва бъдника в огнището.

Той трябва да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае - ако гори буйно и пръска искри, ще има богата реколта, изгорелият докрай бъдник предвещава добро, а недогорелият - зло. С изгрева на слънцето, празнично облечената домакиня замесва и изпича основния хляб, наречен боговица. Момичетата в семейството имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на малките коледарчета. За последната трапеза от коледните пости, жените приготвят постна храна - нечетен брой. От всичко, което се произвежда в стопанството, трябва да има на нея, защото колкото по-богата и "голяма" е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината.

Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се нареждат всички домашни, като най-близо до огъня са най-възрастните, следвани от членовете на семейството по реда на възрастта им. Трапезата на Бъдни вечер се слага на земята върху слама. Централно место на нея заема хлябът, замесен с брашно, пресято през три сита и "мълчана вода" (налята от мома или млада булка в пълно мълчание). Около него стопанката нарежда седем или девет блюда. Най-възрастният мъж прекадява с тамян. Кади най-напред трапезата, всички помещения в дома и стопанските постройки на двора.

Същият мъж разчупва обредния хляб и дава по парче на всекиго. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето избягват да стават, за да лежат квачките върху яйцата и измътят пилетата. След вечеря децата се търкалят върху сламата само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегната на една страна. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Световен ден на шоколада!

Колкото и да с(ъ)грешите, Backspace & Del оправят всичко!

 

7 юли е Европейският Ден на шоколада.

Датата е избрана, защото точно по това време през 1550 г. е доставена първата партида шоколад от Америка за Испания.

Ацтеките наричали какаовите зърна „храна за боговете” и ги използвали като платежно средство. Шоколадът е една от най-популярните храни и вероятността някога да излезе от мода е нулева. Най-новите научни изследвания потвърждават ползата от сладкото изкушение за здравето.

Австралийски учени потвърдиха ползата от шоколада срещу високо кръвно налягане. Направеният от тях анализ на 15 изследвания е показал, че едно парче на ден има същия ефект върху кръвното налягане като половин час тренировки.

Шоколадът, особено тъмният, съдържа химикали, известни като флаваноли. Те разширяват кръвоносните съдове в тялото, улесняват преминаването на кръвта през тях и понижават налягането. Всекидневната консумация на малки количества шоколад предпазва от инфаркт и инсулт.

Най-полезна е тъмната разновидност на сладкото изкушение. Черният шоколад с висок процент високомаслено какао, което е здравословната суровина в шоколада, съдържа и много магнезий, което се отразява добре и на мозъчната дейност. Затова блокче черен шоколад следобед може да бъде отлично средство срещу умствената и физическата умора, които ни хващат по това време от деня. То вдига кръвната захар и ободрява ума.

Според съвременната статистика през живота си човек изяжда средно около 10 000 шоколадови блокчета.

Официалният празник на програмиста се отбелязва на 256-тият ден в годината. Числото 256 е максималният брой стойности, които могат да се кодират в един байт.

С решение на правителството от 2007 година в България се чества Професионалния празник на специалистите по компютърна техника и информационни технологии.

На снимката: баба на съвременен програмист е подредила 4.5 мегабайта в 62 500 перфокарти.

Скъпи ученици, учители и родители,

Пожелавам ви здрава и успешна учебна година!

Вярвам, че ЗАЕДНО ще напишем поредната впечатляваща страница от историята на НАШЕТО УЧИЛИЩЕ, заедно ще се справим с трудностите и заедно ще празнуваме успехите си!

На добър час!

инж. Христо Терзиев

ЗА СЛАВАТА НА БУКВИТЕ
Ангеларий, Горазд, Наум, Сава, Климент Охридски, Кирил и Методий, цар Борис.

художник Васил Горанов

Учителко, целувам ти ръка

Случайна среща. Във жената бяла
учителката своя аз познах.
Отмина ме, не беше ме познала;
затичах се, извиках и я спрях.

Представих си я хубава и млада,
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас.

Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи със тревоги.
Учителко любима, добър ден!

Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това,
а все си мисля, кръг е ореолен.
Учителко, целувам ти ръка!

Прости ми, прости ми
прегрешенията и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи.
Учителко любима, добър ден!

Случайна среща. Във жената бяла
учителката своя аз познах.
Отмина ме, не беше ме познала;
затичах се, извиках и я спрях.

Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това,
а все си мисля, кръг е ореолен.
Учителко, целувам ти ръка!

Прости ми, прости ми
прегрешенията и болките от другите и мен –
ти хора ни направи.
Учителко любима, добър ден!

Димитър Ценов

Психотерапевт Таня Кидакова