Учителко, целувам ти ръка
Случайна среща. Във жената бяла
учителката своя аз познах.
Отмина ме, не беше ме познала;
затичах се, извиках и я спрях.
Представих си я хубава и млада,
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас.
Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи със тревоги.
Учителко любима, добър ден!
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това,
а все си мисля, кръг е ореолен.
Учителко, целувам ти ръка!
Прости ми, прости ми
прегрешенията и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи.
Учителко любима, добър ден!
Случайна среща. Във жената бяла
учителката своя аз познах.
Отмина ме, не беше ме познала;
затичах се, извиках и я спрях.
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това,
а все си мисля, кръг е ореолен.
Учителко, целувам ти ръка!
Прости ми, прости ми
прегрешенията и болките от другите и мен –
ти хора ни направи.
Учителко любима, добър ден!
Димитър Ценов