Дядото се хванал здраво. Бабата се хванала за дядото. Кучето се хванало за бабата. Котето се хванало за кучето и мишлето се хванало за котето. Дърпали, дърпали и изкарали внучката от Facebook.
Ние сме учениците, които нямат възможността да прекарат последните си учебни дни в класните стаи!
За нас спирането на часовете не е празник.
Това е време, в което няма да можем да прекараме последните учебни дни преди завършването с учителите и съучениците си.
Ние сме ядосани и тъжни, неспокойни, с онзи камък от недоволство, забит в гърдите ни, защото знаем, че може да не минем през коридора на училището за последен път с учителя под символичен цветен мост, че няма да можем да седнем на чина повече, че няма да можем да се посмеем на взаимните си шеги в час...
Тъжни сме, защото знаем, че денят на завършването, който сме чакали толкова дълго, може да бъде отменен или в най-добрия случай отложен.
Не знаем какви ще са изпитите ни, за които някои от нас се подготвят от години.
В този труден момент нашите учители отново са до нас. Те правят всичко по силите си, за да завършим успешно.
Създаде се едно напрежение, което потиска.
Доста от нас са крехки, за да преминат през тези времена сами, именно затова сега трябва да сме единни.
Нека се прегърнем виртуално и всичко ще е наред!
И да не забравяме, че въпреки всичко, здравето е най-важно!
Цветелина Маджарова