Празници
На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. България отдава почит на просветителите, книжовниците и борците за национално освобождение, съхранили духовните ценности на нацията.
Сред личностите, които почитаме са: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, братя Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложението за официално му отбелязване на 1 ноември. 1 ноември 1923 г. е обявен с указ на цар Борис III за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. празникът е забранен. Честването му се възобновява с решение на Народното събрание през 1992 г.
Нека светлите дни на Христовото Възкресение донесат във всеки дом много здраве, щастие, благоденствие и сбъднати надежди!
Днес празнуваме Баба Марта. В народните вярвания името на Марта е свързано с името на месеца. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко, а Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
Според поверията, за да се омилостиви Баба Марта, преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено – дреха, пояс, прежда, и го оставят на стряхата или на плодно дърво за девет дни. Вярва се, че червеното „ще разсмее Марта“ и времето ще бъде хубаво. Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За предпазване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените не трябва да шият, плетат, предат, тъкат и да работят в градината.
Традициите повеляват в деня на Баба Марта всеки да подари на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за този ден, когато според българския народ започва новата стопанска година.
На 1-ви март имен ден празнуват освен Марта, Марина, Мартин и всички с имената Евдокий и Евдокия. Православната църква чества паметта на св. Евдокия. От гръцки името означава „благопожелание“ и „добра воля“. Вярва се, че жените с това име са с добър и спокоен характер. Евдокия държи на честността и справедливостта, но въпреки това добродушният ѝ характер може да прости всяка лъжа и грешка.
В народния календар Баба Марта е много почитан и емоционален български обичай.
На 1 март всички българи закичваме на ревера, ръката или шията си мартеница. Тя е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Изработва се от усукан памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бели са празничните дрехи на булката, светците и ангелите също са облечени в бели дрехи. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. В традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи здраве. Такава е магическата му сила в мартеницата.
В Родопите мартениците се правят от различни цветове. В Софийско и Мелнишко основните цветове са син и червен. Синият цвят е олицетворение на небето и земята. Зеленият цвят е знак за плодородие, здраве, възраждане, празничност. Конците, участващи в направата на мартеницата, се усукват задължително наляво. Традиционната българска мартеница включва различни елементи - символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).
В народната представа на българите Баба Марта е жена. Тя е с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено, а когато се смее - топло и ласкаво.
Според предание, дошло от древността, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията", най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.
Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681). Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.
Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. От 1 до 22 март всеки си намисля един определен ден от този период и по него съди каква ще е годината - ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо - ще има трудности.
Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. Извън легендата, съществуват предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е факта, че мартениците са типично български символ, т.е. на наследниците на тракийските земи.
Честита Баба Марта на всички. Да закичим себе си и приятелите си с мартеници - да прогоним лошотията и само добри неща да ни съпътстват. Да си пожелаем здраве, дълголетие и късмет.
Легендата разказва за младите и хубави влюбени Пижо и Пенда, превърнали се в едни от най-любимите първомартенски образи заедно с Баба Марта. Пижо и Пенда са вдъхновили изработването на многобройни мартенички с техния лик, защото историята на любовта им се предава от уста на уста в народното творчество. Тя става символ на новото начало и възраждащата се пролетна природа.
Пижо и Пенда живели отдавна на територията на нашата страна. Пижо бил хубавец, напет и скромен младеж, който се славел с трудолюбието си и с благия си нрав. Той бил най-личният момък в цялото село. Бил много работлив и никога не се задържал на едно място - вечно помагал на някого и обикалял селото. Затова и бузите му били винаги червени. Пижо се влюбил в хубавицата Пенда още от първия път, когато я зърнал.
Пенда била най-красивата мома в цялата околия. Тя притежавала честна и скромна душа, била добра и много искрена девойка. Косите й били черни, а кожата й била най-бялата, която някой някога е виждал. Пижо бил запленен от нейната красота и я поискал за жена. Пенда също била избрала Пижо за свой спътник в живота.
Така двамата млади вдигнали голяма сватба, на която поканили няколко села, а хората, възхитени от хубавата двойка, решили да ги обезсмъртят в две фигурки - на червен момък и бяла невеста.
Така и до днес Пижо и Пенда ни наблюдават всяка година от мартеничките и ни напомнят, че силата на любовта облагородява човек и го прави безсмъртен.
Честита Коледа!
Искам да ви пожелая,
Здраве, без което нашето съществуване е безмислено,
Щастие, без което не можем да се понесем върху крилете на вятъра
и най-вече, сбъднати Мечти,
Мечти, които ни карат да се развиваме и усъвършенстваме!!!
С пожеление на Бъдни вечер много топлина и разбирателство в семейството.
Да бъдете здрави и щастливи и никога лошо да не ви достига!
ЧЕСТИТ 8-ми декември
на всички настоящи, бивши и бъдещи студенти и техните преподаватели!
Да си студент е огромна привилегия, която ти осигурява знание и най-вече свобода на личността!
Бъдете здрави и ненаситни за знания, за да се изгради общество от знаещи и можещи хора!
ПРАЗНУВАЙТЕ И СЕ ВЕСЕЛЕТЕ!
Учителската е единствената професия, която създава всички останали!
Първи ноември е честван като Ден на народните будители. Празникът е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение и всички тези, които са съхранили през вековете духовните ценности на нацията.
В освободена от османско владичество България, както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
По тази причина министърът на народното просвещение на България през 1922 г., Стоян Омарчевски, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
Честит празник, българи!
Страница 3 от 4